Разлог

Разложката котловина, разположена между три планини, представлява невероятна панорама от високи била, издигащи се отвесно над плодородните ниви. Старинният квартал "Вароша" демонстрира как е изглеждал градът през късния 19 век, а Историческият музей дава представа за бита на хората от същия период.

Разлог е административен, културен и икономически център на община Разлог. Неговата архитектура представлява очарователна комбинациямежду стиловете от периода на Възраждането, стила на старите градски къщи от 30-те години на миналия век и по-модерните тенденции. Кукерското шествие на 1-ви януари е една от най-внушителните кукерски прояви в страната.

Историческият музей в Парапуновата къща представя живота на местните хора по време на Възраждането. От града започват интересни пешеходни маршрути, които ще ви заведат до природни и исторически забележителности, като защитените територии Круше и Изтока, местностите Калята и Беталовото в Пирин планина, както и Столоватец, Катарино и Перивол в Рила.

България

България е държава в Югоизточна Европа и е разположена в центъра на Балканския полуостров. Граничи на север с Румъния, на изток с Черно море, на юг с Турция и Гърция, на запад с Югославия и Македония. България е парламентарна република с Народно събрание (еднокамарен парламент) от 240 народни представители. Държавен глава е президентът.


География на България

Площта на Република България се равнява на 110 993 квадратни километра. Средната надморска височина на територията е 470 м. Централно място и своеобразна делителна линия от изток на запад заема Стара планина. Тя е дълга 750 километра от прохода Връшка чука до нос Емине и е част от Алпийско-Хималайската планинска верига. На изток Стара планина стига до Черно море, а на запад завива в северна посока по българо-югославската граница.

Естествена граница с Румъния е река Дунав, чиито води са плавателни по цялото протежение на границата за товарни, търговски и пътнически речни съдове. Източната граница е Черно море, чиято брегова ивица е 378 километра, с ясно изразени заливи - Варненски и Бургаски. Около 25% от бреговата ивица е пясъчна и използваема за морски курорти.

Планините на България заемат предимно южната ґ част. Най-високата българска планина е Рила, в която се намира балканският първенец Мусала (2925 м). Втора по височина е Пирин - най-алпийската планина на България, с най-висок връх Вихрен (2914 м), следват я Родопите и Витоша.

Равнините и низините в България заемат големи площи на север и на юг от Стара планина. Най-голяма сред тях е Дунавската равнина, която на запад докосва югославската граница, на изток опира в Добруджа и Черно море, на север в Дунава и на юг - в Стара планина.Тя се отличава с платовиден и хълмист релеф, разчленен от широки реки и долини. Добруджа е хълмиста равнина и се намира в най-североизточния дял на България. Тя е наречена още “житница на България”. На юг от Стара планина, притисната от дългата и ниска планинска верига на Средна гора, се намира Розовата долина. Освен стандартните култури, тук вирее маслодайната роза. Тя е един от патентите на българския уникален климат, наред с киселото мляко, произвеждано с помощта на квасната бактерия “Бактериум булгарикум” (Lactobacterium bulgaricum Grigoroff).

Тракийската низина е втора по големина в страната - простира се от планините около София на запад до Черно море на изток; на север опира в Средна гора, а на юг в Рила, Родопите и Странджа. В нея се отглеждат по-южни култури, могат да се приберат на места и по две пълноценни реколти.

Мнозина пътешественици от Европа твърдят, че България е райски кът. В нея има всичко - море, реки, езера, високи планини, девствени гори, плата и равнини, топли и студени минерални извори.


Климатът в България

Като цяло България попада в умерения климатичен пояс. Страната ни условно може да бъде разделена на две климатични зони. Делителна линия за тези зони се счита Стара планина. По-студено през зимата е в Северна България, в Южна по правило климатът е по-мек. Зимните температури варират от 0° до минус 7° C. В по-редки случаи температурите падат и до минус 20° С. Типично континентално променлив е климатът през пролетта. Особено благоприятен е за плодните дървета, с реколтата на които България е известна в цяла Европа от векове. Лятото е горещо и задушно в Северна България, особено по р. Дунав. В Южна България определящи са вълните от Средиземноморието. Лятото там не достига такива екстремни температури, както по Дунава и в Добруджа, а се запазва умерено около 28­- 30° С. Пикови температури има в градовете Русе и Силистра, където понякога термометърът показва над 35° C. Есента е мека и приятна. Горското многообразие прави пейзажите великолепни и многоцветни. През есента по правило падат повече дъждове, отколкото през пролетта. Най-дъждовни са месеците май, октомври и ноември.

Естествено по високите планини температурите се понижават пропорционално на надморската височина. Съществуват определени климатични зони с особености, благоприятстващи развитието на едни или други редки растителни видове и култури. Типичен пример за това е подбалканската долина, наричана още Розова долина, някои области в Родопите, където расте уникалното Орфеево цвете, районът на гр. Сандански, в който се отглеждат маслини и цитрусови растения, и др.

Интересни области са Софийското поле, районът на гр. Сливен и Варна, където има силни ветрове почти през цялата година. Докато в първите два случая определяща е близостта им до Балкана и проходите, през които вятърът духа непрекъснато, то за Варна влияние оказва особеният микроклимат на Варненския залив и черноморските въздушни течения от север.


Население на България

По данни на националната статистика (след преброяването през 2001 г.) в Република България живеят 7 973 673 души. Средната възраст за жените е 74 години, за мъжете - 67. Приблизително една четвърт от всички българи са в пенсионна възраст. По-голямата част от населението се ориентира към градовете. В столицата живеят около един милион и половина жители, което прави около една пета от населението. Етническите групи в България (турци, цигани, арменци, евреи, гърци, власи, албанци) са много поради историческите и географските особености на страната. Отношенията на малцинствените групи с българското население са добри и толерантни, без социално и етническо напрежение.