Св. Влас
Свети Влас е град в Югоизточна България. Той се намира в община Несебър, Област Бургас. На 2 февруари 2006 г., с решение на правителството, село Свети Влас придобива статут на град.
Селището е основано през 2 век от древните траки. Тогава то е носело названието Лариса, едва през 14 век приема името на Свети Влас - покровител на търговците, животновъд, лечител. На името на светеца е съществувал манастир, през 14-18 век опожарен от безбройните набези на пирати. Свети Влас е почитан светец и от католическата и от източно православната църква. В момента е създаден организационен комитет по неговото възстановяване за да се оформи облика на селището като туристическо средище. В околностите на селото са били разположени още 4 манастира. Село Свети Влас е едно от най-старите селища в Несебърска община. През годините на османското владичество са известни няколко имена на селото и всички са свързани с манастирите. Турците го наричали Кючюк манастир, а в регистрите е записано като село Манастир. С това име го споменават в своите трудове и големите изследователи на българските старини - братята Шкорпил. С името Свети Влас селото се води официално в държавните регистри след 1886г., когато Източна Румелия е присъединена към Българското княжество. През 1963 г. Свети Влас е обявено за климатичен морски курорт.
България
България е държава в Югоизточна Европа и е разположена в центъра на Балканския полуостров. Граничи на север с Румъния, на изток с Черно море, на юг с Турция и Гърция, на запад с Югославия и Македония. България е парламентарна република с Народно събрание (еднокамарен парламент) от 240 народни представители. Държавен глава е президентът.
География на България
Площта на Република България се равнява на 110 993 квадратни километра. Средната надморска височина на територията е 470 м. Централно място и своеобразна делителна линия от изток на запад заема Стара планина. Тя е дълга 750 километра от прохода Връшка чука до нос Емине и е част от Алпийско-Хималайската планинска верига. На изток Стара планина стига до Черно море, а на запад завива в северна посока по българо-югославската граница.
Естествена граница с Румъния е река Дунав, чиито води са плавателни по цялото протежение на границата за товарни, търговски и пътнически речни съдове. Източната граница е Черно море, чиято брегова ивица е 378 километра, с ясно изразени заливи - Варненски и Бургаски. Около 25% от бреговата ивица е пясъчна и използваема за морски курорти.
Планините на България заемат предимно южната ґ част. Най-високата българска планина е Рила, в която се намира балканският първенец Мусала (2925 м). Втора по височина е Пирин - най-алпийската планина на България, с най-висок връх Вихрен (2914 м), следват я Родопите и Витоша.
Равнините и низините в България заемат големи площи на север и на юг от Стара планина. Най-голяма сред тях е Дунавската равнина, която на запад докосва югославската граница, на изток опира в Добруджа и Черно море, на север в Дунава и на юг - в Стара планина.Тя се отличава с платовиден и хълмист релеф, разчленен от широки реки и долини. Добруджа е хълмиста равнина и се намира в най-североизточния дял на България. Тя е наречена още “житница на България”. На юг от Стара планина, притисната от дългата и ниска планинска верига на Средна гора, се намира Розовата долина. Освен стандартните култури, тук вирее маслодайната роза. Тя е един от патентите на българския уникален климат, наред с киселото мляко, произвеждано с помощта на квасната бактерия “Бактериум булгарикум” (Lactobacterium bulgaricum Grigoroff).
Тракийската низина е втора по големина в страната - простира се от планините около София на запад до Черно море на изток; на север опира в Средна гора, а на юг в Рила, Родопите и Странджа. В нея се отглеждат по-южни култури, могат да се приберат на места и по две пълноценни реколти.
Мнозина пътешественици от Европа твърдят, че България е райски кът. В нея има всичко - море, реки, езера, високи планини, девствени гори, плата и равнини, топли и студени минерални извори.
Климатът в България
Като цяло България попада в умерения климатичен пояс. Страната ни условно може да бъде разделена на две климатични зони. Делителна линия за тези зони се счита Стара планина. По-студено през зимата е в Северна България, в Южна по правило климатът е по-мек. Зимните температури варират от 0° до минус 7° C. В по-редки случаи температурите падат и до минус 20° С. Типично континентално променлив е климатът през пролетта. Особено благоприятен е за плодните дървета, с реколтата на които България е известна в цяла Европа от векове. Лятото е горещо и задушно в Северна България, особено по р. Дунав. В Южна България определящи са вълните от Средиземноморието. Лятото там не достига такива екстремни температури, както по Дунава и в Добруджа, а се запазва умерено около 28- 30° С. Пикови температури има в градовете Русе и Силистра, където понякога термометърът показва над 35° C. Есента е мека и приятна. Горското многообразие прави пейзажите великолепни и многоцветни. През есента по правило падат повече дъждове, отколкото през пролетта. Най-дъждовни са месеците май, октомври и ноември.
Естествено по високите планини температурите се понижават пропорционално на надморската височина. Съществуват определени климатични зони с особености, благоприятстващи развитието на едни или други редки растителни видове и култури. Типичен пример за това е подбалканската долина, наричана още Розова долина, някои области в Родопите, където расте уникалното Орфеево цвете, районът на гр. Сандански, в който се отглеждат маслини и цитрусови растения, и др.
Интересни области са Софийското поле, районът на гр. Сливен и Варна, където има силни ветрове почти през цялата година. Докато в първите два случая определяща е близостта им до Балкана и проходите, през които вятърът духа непрекъснато, то за Варна влияние оказва особеният микроклимат на Варненския залив и черноморските въздушни течения от север.
Население на България
По данни на националната статистика (след преброяването през 2001 г.) в Република България живеят 7 973 673 души. Средната възраст за жените е 74 години, за мъжете - 67. Приблизително една четвърт от всички българи са в пенсионна възраст. По-голямата част от населението се ориентира към градовете. В столицата живеят около един милион и половина жители, което прави около една пета от населението. Етническите групи в България (турци, цигани, арменци, евреи, гърци, власи, албанци) са много поради историческите и географските особености на страната. Отношенията на малцинствените групи с българското население са добри и толерантни, без социално и етническо напрежение.
