София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Средна гора, Люлин, Лозенска планина). Четири планински прохода водят към града – Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още през древността са минавали важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям и цветущ град. През София протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните кватрали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на минерална вода 130 л/сек.), а в последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.

София е с обща площ от 1 311 кв.км, разположена на около 550 метра надморска височина.

София е една от най-древните европейски столици, тъй като има повече от 7000 годишна история.

На мястото на някогашното неолитно селище през 8 век пр.н.е. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладелите го римляни Сердика — т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе.

През римската епоха (1–4 век) градът процъфтява като център на провинция Вътрешна Дакия (Dacia Mediterranea). След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.), Сердика става седалище на епископ. През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като „голям и прочут“. Сердика и църквата „Света София“ стават седалище на много важния Сердикийски събор от 343 г.

През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565 г.), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица, но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Прима Юстиниана със седалище Охрид.

През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането й под византийско иго.

След възобновяването на българското царство през 1185 г. епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит.

От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под османско владичество. Още през 13-14 в. градът става известен с днешното си име, по името на катедралния тогава храм "Св. София" (ІV в.) Но едва в края на ХІV градът се нарича така в официалните документи на Второто българско царство и Османската империя.

След Освобождението от османско владичество и възраждането на българската държава по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България на 22 март (4 април, нов стил) 1879 г. (датата 4 април е обявена за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.

На Разпети Петък - април 1925 г. в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България.

Населението на София е 1 377 531 жители. (2006)

Квартал Младост-3, 2005 г.

По данни от преброяването през 2001 г. в област София живеят 1 177 577 души. 559 229 са мъжете (47,5%), а 618 348 жените (52,5%), или на 1000 мъже се падат по 1106 жени. В град София живеят 1 094 410 души, мъжете са 518 149, а жените 576 261. Най-големият район е Люлин със 110117 жители, следван от Младост със 95877 жители, Подуяне със 75312 жители и Красно село със 72773 жители. Най-много са софиянците между 18 и 64-годишна възраст (790180 души), следвани от жителите до 18-годишна възраст (201202) и тези над 65-годишна възраст (183049). Средната възраст е 38,3 години.

В етническо отношение Столична община може да бъде определена като най-хомогенна в сравнение с останалите области в страната. Българският субстанционен елемент е 96,0% към 2001 г. при 85,7% за страната.

Гъстотата на населението в края на 2000 г. е била 909,1 души на км². По данни на някои печатни издания в София превибават околко 1.8-2.0 милиона души.А пък всеки ден през столицата преминават около 200 000 души, и излиза че някъде околко 28-30% от населението на България всекидневно е в София.

 Културни забележителности на София

Столицата е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз Област "София град":

Национален исторически музей, Бояна, ул. "Витошко лале" №16

Храм-паметник Свети Александър Невски” с криптата,

Национален църковен историко-археологически музей при “Светия синод”, намира се в сградата на богословския факултет на пл. "Света неделя

Национален дворец на културата, пл. "България" №1

Национална художествена галерия, пл. "Батенберг" № 1

Етнографски институт с музей при БАН, пл. "Батенберг" №1

Национален музей „Земята и хората“ , бул. "Черни връх" №4

Национален природонаучен музей при БАН, бул. “Цар Освободител” № 1

Музей на историята на физическата култура и спорта в националния стадион “Васил Левски”, Национален стадион "Васил Левски"

Археологически институт с музей при БАН, ул. "Съборна" №2.

Зоологическа градина, ул. "Сребърна" №1

Национален музей “Боянска черква”, Бояна, ул. "Боянско езеро" №3

Храм “Света София”, ул "Париж" №2

Софийска синагога и исторически музей към нея, намира се на ъгъла на ул. "Екзарх Йосиф" и ул "Г. Вашингтон"