MaxBG

На пръв поглед хотелът прави добро впечатление. Но след като се огледаш добре, се оказва че минибарът е твърде скъп, климатикът е застопорен на 25 градуса, има само четири немски телевизионни програми, а мивките се запушват на втория ден. Най-хубавото нещо на този хотел е наистина перфектното местоположение - до брега. Само трябва да пресечеш пътя и си на плажа. Само че услугите са на ниско ниво - пиколото настоя за бакшиш, и понеже искаше само евро, трябваше да му дам 10 за това, че ми занесе куфара в асансьора и натисна копчето... Това е едно от мненията на германски турист, посетил четиризвезден хотел на българското Черноморие. Публикувано е в потребителския сайт www.holidaycheck.com. В него пътуващите могат да дадат оценка за престоя си в почти всеки от хотелите по света. Макар и избран напосоки, коментарът обобщава и най-честите оплаквания на почиващите в страната ни туристи. А недоволството, както и през изминалата година, е все същото - недобро обслужване, недостатъчни като брой и разнообразие услуги в хотелите, лоша прилежаща инфраструктура. Всеки сезон големите туроператори правят неформални допитвания сред своите клиенти. Получените резултати могат да послужат за неофициален ориентир на местните предприемачи къде стоят техните хотели в надпреварата за сърцата и портфейлите на клиента - независимо дали той е чужденец или българин. Стигат ли само нови хотели "На пазара има доста голямо разнообразие от хотели, които са добри от гледна точка на материална база и функционалност. Така че по отношение на хардуера в туризма няма проблем", твърди Калин Сутев, представител на германския туроператор ITS. Подобно е и мнението на повечето компании, които внасят почиващи в страната ни. Сутев веднага допълва, че в т.нар. софтуер на туристическия продукт - персонал и обслужване, има сериозни бъгове. "Те са следствие на това, че липсата на кадри в сектора е все по-осезателна - както за мениджърски позиции, така и за изпълнителен състав. Има вероятност този проблем да се обостри дотолкова, че да изгоним част от клиентите си", допълва представителят на ITS. Неговият колега Валентин Йосифов, който е представител на друг германски оператор в България, TUI, пък е на мнение, че до няколко години добрият персонал ще спре да напуска България, защото заплащането на труда тук ще започне да се изравнява постепенно с нивата на заплатите в съседните страни. "Проблемните области са хранене, анимация, допълнителни услуги. Те имат относително голяма тежест при потребителската оценка, а и според мен там са резервите на нашия туризъм", допълва Богдан Христов, управител на Hotelbeds, която представлява в България британските туроператори Odyssey Worldwide, First Choice и Cosmos. Заключението му е на база допитване сред около 50 хил. британски туристи (виж таблицата), почивали през 2007 г. на българското Черноморие. За всички компании, които водят туристи в страната ни, обаче няма съмнение, че качеството на продукта е решаващо - то ще задържи или ще изхвърли България от туристическия пазар. Болката на сезона За повечето почиващи един от най-големите проблеми продължава да е строителството по курортите. "Първата група наши туристи тази година дойде на 26 април в Слънчев бряг. Разочарованието им беше голямо. Посрещнаха ги потънали в мръсотия алеи и плажове, и изкопи. Това е първото впечатление, което туристите, дошли извън официалния сезон, отнасят със себе си от големите ни морски курорти. Затова и удължаване на летния сезон в България преди 15 май е немислимо. "Случвало ни се е в по-ранен период дори самите хотелиери да не са подготвени и да извършват довършителни ремонти", споделя Сутев. Негови колеги допълват, че престоят на почиващи след 20 септември на морето също се превръща в мисия невъзможна, след като голяма част от заведенията затварят, преди да е настъпила есента. Затова и инвеститори и хотелиери пресмятат, че за четири месеца активен летен сезон не могат да се възвърнат направените в нова хотелска база вложения. Персоналът пък иска по-високо заплащане, за да може да компенсира временната си заетост. Хотелиерите се принуждават да вдигат цената на услугата и тя става неконкурентна. Христов пък е на мнение, че легловата база в България е толкова сгъстена, че някои хотелиери се опитват да правят ол инклузив туризъм на много малка територия, без да отчитат, че са нужни по-големи площи за спорт, за анимация. "Ол инклузив туристите са натрупали доста опит и по други дестинации и ако условията в България не отговарят на очакванията им, се създава напрежение", допълва той. В някои курорти леглата са много повече в сравнение с това, което могат да поемат плажните ивици, заведенията и прилежащата инфраструктура. Причината не е тайна за никого - строи се хаотично, а това определя и профила на клиентите, които посещават подобни места. "Като цяло обликът на дестинацията българско Черноморие не привлича платежоспособни туристи", обобщава Сутев. "Туризмът е като огъня - може да стопли къщата ви, но може и да я запали" - по този начин Маркус Крилич, експерт от Austrian Tourism Consultants, определя символично трудностите пред туристическия бранш. Това, което най-вече липсва на българския туризъм по негови оценки, е маркетинг на цялата дестинация - пазарна реализация не само на отделни малки общини, а на цели региони. Наблюденията на други консултанти пък са, че все повече почиващи се допитват до различни форуми и сайтове в интернет, преди да изберат дестинация и хотел за почивка. И тъй като мрежата прави информацията максимално прозрачна, тя се превръща във все по-мощно маркетингово оръжие. Преброяване на звездите Звездите на хотелите са основният знак, по който туристите могат да се ориентират за предлаганите в него условия за почивка. А институцията, която следи дали присъдената категоризация отговаря на качеството на обслужване и база, е Комисията за защита на потребителите (КЗП). Повечето проверки, които правят нейните служители, се случват след предварително организирани акции (обикновено в началото на туристическия сезон) или са по подадени сигнали. Ако клиентът се съмнява, че условията в хотела не съответстват на звездите му, той може да подаде жалба в КЗП. След това обектът ще бъде подложен на две проверки - дали е категоризиран и дали има съответствие с присъдената му категория. Ако контролният орган открие нарушения, са предвидени санкции. Хотелите, които нямат категоризация, но предлагат туристически услуги, могат да бъдат глобени с до 5 хиляди лева. Когато предлаганите услуги не съвпадат с обявената категория, глобата е от хиляда до 10 хиляди лева. / Capital.bg